Как да се превърнеш в съвременна КИФЛА

бъдещето....

И един ден, недалеч в бъдещето - Ще бъда толкова богат,че да купувам внимание,време и чувства; Ще имам толкова власт,че да контролирам всички-врагове и приятели; Ще съм толкова креативен,че света ще се ръководи от моите идеи. Когато всичко това се случи пак ще съм същият,когото познаваш,защото никога няма да забравя - Внимавай кого мачкаш по пътя си нагоре, защото може да трябва да се подпреш на него,когато започнеш да падаш...

Хората се измениха. Не винаги бе така. Властта изземва и последното, което може да се нарече човечност. Жестокост, бруталност и егоизъм. "Докога ще мечтаеш" ме пита приятел, "Вече всичко е пари". И да и не... Какво стана с човешното удовлетворение, да се усмихваш, да усещаш топлината от благодарността насреща. Да погалиш хлапето, което е ударило колата ти с топка... да нахраниш бездомното пале пред блока. Съдбата наказва, но не всичко може да се контролира. Основните грешки при хиперамбициозните е именно - манията да контролират. Ежедневие, работен процес, развитие, личен живот. Движат се по един телефонен график, който се променя единствено от календара на лаптопа.
И да... човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. И не... цената на успеха не е да си продадеш душата.
Мечтаеш за богатство, значи ще го имаш, стига да работиш за него. Мечтаеш за сила и власт, ще ги постигнеш, защото ги търсиш. Но никога, никога не забравяй откъде си започнал, не забравяй мириса на дъното, по което си се разхождал, не забравяй лицата на хората, с които заедно си гледал към върха, с които заедно си мечтал и които са те вдигнали на раменете си, за да започнеш да се катериш. Често това е семейството, което страда най-много от манията за великолепност, но често това са и приятелите и колегите, които не са имали твоя поглед, нито твоят късмет. Не забравяй острите камъни по пътя нагоре, не забравяй раните и праха по лицето в началото, безсънните нощи и въпроса "Защо Господи не се получава?". За да стигнем отново до обещанието пред себе си, което не трябва да забравяш:

"И един ден, недалеч в бъдещето - Ще бъда толкова богат,че да купувам внимание,време и чувства; Ще имам толкова власт,че да контролирам всички - врагове и приятели; Ще съм толкова креативен,че света ще се ръководи от моите идеи. Когато всичко това се случи пак ще съм същият,когото познаваш,защото никога няма да забравя - Внимавай кого мачкаш по пътя си нагоре,защото може да трябва да се подпреш на него,когато започнеш да падаш..."